По смисъла на действащото законодателства в България, изпълнението на задължения по двустранни договори е скрепено с възможността те да бъдат развалени.
В хипотезата на банков кредит при определени условия, задължението по него може да бъде и предсрочно изискуемо.
Именно действията на тези последици бяха ограничени за времето на извънредното положение с възприемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, казва Деляна Бориславова, адвокат по Търговско право и хоноруван асистент в Юридическия факултет на Софийския университет.
По думите ѝ при забавяне на задължение на частно-правни субекти, длъжници по договори за кредити и други форми на финансиране като форфетинг (договорено финансиране, чрез покупка на вземания от стокови доставки и услуги от банки или други кредитни институции – бел. ред) и факторинг (търговска операция, при която търговски субект продава своите вземания от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане – бел. ред), които са представени от банки или финансови институции, включително, когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, както и по договори за лизинг, не се начисляват лихви и неустойки за забавяне.
Освен това задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде прекратен поради неизпълнение. Също така не могат да бъдат изземвани и вещи.
Тази разпоредба се отнася както за търговските дружества, така и за физическите лица, които са страни по договор за кредит.
При действието на тази разпоредба, дори да се изпадне в невъзможност да се изплати вноска по кредита за периода на извънредното положение, то върху нея няма как да бъде начислявана лихва за забавяне.
