Електронно банкиране

За да установим развитието на електронното банкиране в българската банкова система ще изчислим два коефициента, които могат да бъдат наречени Web коефициент (Kweb) и online коефициент (Кonl). Web коефициентът Kweb характеризира първата стъпка към електронното банкиране, а именно създаване от страна на търговска банка на собствен Web сайт.

За целта се определя относителният дял на банките с Web сайтове в общото количество на търговските банки. Оnline коефициентът Кonl показва относителният дял на търговските банки, извършващи електронните банкови операции, в общото количество на търговските банки.

Тези коефициенти са изчислени отделно за групи банки: 1) за банките с лицензия за извършване на банкови сделки в страната и чужбина (т.е. с пълна лицензия); 2) за клоновете на чуждестранни банки. Освен това са изчислени и съответните коефициенти за цялата българска банкова система.

Изчисленията показват, че 91% от всички търговски банки имат Web сайт (Kweb = 0,91) и 77 % (Кonl = 0,77) предоставят на клиентите си електронни банкови услуги. Тези коефициенти са по-ниски за клонове nа чуждестранните банки (съответно 0,83 и 0,50) и са по-високи за банките с пълна лицензия (съответно 0,93 и 0,83).

За първи път към 1 юни 2004 г. статистиката на БОРИКА показва, че броят на издадените и обслужвани от БОРИКА карти, е надхвърлил 3 милиона и е достигнал 3 097 531. Към 1 януари 2005 г. той е 3 480 158 . Това означава, че за 6 години (в сравнение с 1999 г. = 270 929) нарастването е повече от 12 пъти (12,84)[1]. Като сравняваме в по-нататъшното изложение данните към 1 януари 2005 г. с тези от 1999 г. (когато започва статистиката) стигаме до следните изводи: 1) броят на инсталираните банкомати от 279 става 1753, т.е. нарастването е повече от 6 пъти (6,28); 2) броят на POS-терминалите от 497 става 6 837 – нарастването е повече от 13 пъти (13,76); 3) националните дебитни карти с логото на БОРИКА от 26 335 стават 3 229 372 – нарастването е повече от 122 пъти (122,6); 4) международните дебитни карти с логото на Maestro от 1500 стават 1 543 311 – нарастването е повече от 1000 пъти (1028,9); 5) местните дебитни карти Visa Electron от 5039 стават 87 192 – нарастването е повече от 17 пъти (17,3); 6) Международните дебитни карти Visa Electron от 738 стават 107 541 – нарастването е повече от 145 пъти (145,7); 7) международните кредитни карти Visa от 174 стават 19 462 – нарастването е повече от 111 пъти (111,8); 8) международните кредитни карти на MasterCard от 1243 стават 36 588 – нарастването е повече от 29 пъти (29,4).

Източник: Изчислено от автора въз основа на данните (по брой и стойност) на електронните транзакции от Web сайта на БОРИКА (http://www.borica.bg/index.php?p=stat/).

*При изчисляването не са отчетени данните за електронните междубанкови транзакции, тъй като те не се включват в електронното банкиране.

** Данните за GSM телефоните в кол. 2 са за 2001 г., тъй като електронните транзакции с използване на GSM за първи път се осъществяват у нас през тази година.

Проучванията показват, че основните електронни средства, чрез които електронното банкиране в България извършва своите операции, са: 1) банкоматите АТМ (Automated Teller Machine); 2) търговските терминали POS (Point of Sale); 3) интернет; 4) GSM телефоните. Структурата на транзакциите (по брой и стойност) по състояние към 1 януари 2005 г. в сравнение с 1999 г. вж. в табл. 2.

Eлектронното банкиране в българската банкова система се развива в синхрон с международните норми, но с известно закъснение, особено това важи за използването на интернет банкирането. Въпреки огромното нарастване на електронните транзакции чрез интернет за 6 години (по брой – повече от 5,9 хил. пъти: от 54 през 1999 г. на 319 058 през 2004 г., а по стойност – повече от 88 хил. пъти: съответно от 128,25 лв. на 11 320 600,50 лв.), относителният дял на интернет банкирането е по-малък от 1 % от електронните финансови транзакции. Като имаме предвид, че 77 % от всички търговски банки предоставят на клиентите си електронни банкови услуги, интернет банкирането в българската банкова система се намира в началния етап от своето развитие. Очевидно е, че клиентите на банките в България засега не се доверяват достатъчно на интернет при осъществяването на финансовите си разплащания.

Нека сравним равнището и динамиката на електронното банкиране у нас с тенденциите в електронното банкиране в развитите страни. Консултанската компания Ernst & Young проведе през 1997 г. изследване на 100 от най-големите банки в 26 страни по света относно използването на различни канали в банковата дейност[2]. Според проучването на Ernst & Young през 1997 г. чрез АТМ банките осъществяват 27 % от финансовите си операции с клиентите и този дял се увеличава до 29 % през 2001 г., a чрез POS – съответно 36 % и се увеличава до 41 % в изследваните 100 големи банки по света. По този начин чрез посочените електронни средства през 1997 г. банките осъществяват общо 63 % от всички финансови операции, които нарастват до 70 % според оценката за 2001 г. (сравни по стойност през 2004 г. с 98,1 % у нас, от които основният дял заема теглене на пари чрез АТМ).

По-различна представа обаче дава един по-общ показател за интензивност на дейността, а именно броят контакти с клиентите, осъществявани по различни канали. Този показател е получен в резултат на друго изследване, проведено от Forrester Research в същия период (1997 г.) само в банките на САЩ. По данните на Forrester Research[3] в американските банки през 1997 г. относителният дял на контактите с клиенти, осъществявани чрез интернет, в общия брой на всички контакти, е 15% и се увеличава почти 3 пъти до 42 % през 2001 г. , т.е. основният вид на електронното банкиране в развитите страни е без съмнение интернет банкирането. Това се подвърждава и от проучването на Ernst & Young по отношение използването на електронни мрежи извън Интернет[4] (например през 1997 г. банките осъществяват само 2 % от финансовите операции с клиенти извън Интернет и този дял се увеличава незначително едва до 5 % през 2001 г. в изследваните 100 големи банки в 26 страни).

Понастоящем са разпространени два модела на електронното банкиране: а) изцяло виртуални банки, функциониращи в глобална, локална или частна електронна мрежа и не притежаващи „физически” офиси; б) традиционни банки, които наред с традиционното имат и електронно банково обслужване, т.нар. многоканални банки. В българската банкова система има само многоканални търговски банки. Проучванията показват, че 91 % от всички търговски банки у нас имат Web сайт, а 77 % – предоставят на клиентите си електронни банкови услуги. Конкуренцията между посочените два модела на електронно банкиране оказва определящо влияние върху развитието на банковия сектор като цяло. Засега традиционните банки печелят в конкурентната борба поради по-силни изходни позиции: а) многогодишният опит на работа с клиентите; б) създаденият в продължение на много години авторитет; в) надеждните рейтинги на тези банки в банковата система.

Сред икономическите последствия за банковата система от развитието на електронното банкиране най-основните са: 1) изостряне на конкуренцията в банковия сектор; 2) пренасочване на цялата банкова система към практическо осъществяване на концепцията за многоканалния (интегрирания) модел на банката; 3) възможност за диверсификация на банковите операции; 4) привличане към банките на най-перспективните клиенти, които получават възможност да управляват своите финанси и да инвестират най-изгодно в режима на реалното време; 5) увеличаване концентрацията на капитала в банковия сектор; 6) осигуряване на път към реална глобализация на банковото дело; 7) международна легализация на електронното банково дело; 9) консолидация на банковия сектор с небанкови контрагенти, които започват да предоставят финансови услуги в областта на електронните разплащателни системи.