В навечерието на европейските избори беше важно да се оцени как европейците възприемат действията на ЕС във връзка с икономическата и финансова криза. Настоящото изследване, проведено посредством интервюта лице в лице с 27 218 граждани на ЕС, показва (по места, период на събиране на данните: средата на януари – средата на февруари) обща загриженост във връзка с кризата, желание за по-координирани действия на равнище ЕС, а също така изключително различни национални интерпретации на ролята на еврото. То показва също така ясни различия на социо-демографско ниво: жените са по-загрижени и по-критични , както и гражданите, които са напуснали училище на 15-годишна възраст или по-рано.
Трябва да се отбележат няколко основни точки:
- Европейците са много притеснени относно последствията от кризата.
Тази загриженост, която се чувства много силно във всички държави (между 80 % и 90 %), засяга всички нива на икономиката: световно, европейско и национално. Това се отнася както до положението в момента, така и до това в бъдеще. В личен план тази загриженост не преобладава в толкова голяма степен (58 % днес, 56 % утре). - Европейците отдават предпочитание на координирани действия за борба с кризата
Тяхната преценка е ясна: 44 % от тях считат, че държавите-членки са реагирали самостоятелно, докато 39 % считат, че те са предприели координирани действия. - На кое равнище борбата с кризата е най-ефективна ?
Този въпрос изпъква, дори в по-голяма степен, отколкото другите, поради очевидните значителни разлики между държавите-членки. Това може да зависи както от това дали дадена държава принадлежи към Г-8 или не, така и от това доколко е сериозна икономическата криза на нейната национална територия. Средно 25 % избират Г-8, а 17 % ЕС, 15 % – САЩ и 14 % посочват националното правителство. - Какви действия следва да се предприемат на равнище ЕС ?
Европейският парламент многократно се е обявявал в подкрепа на различни мерки на равнище ЕС. Те получават широка подкрепа от европейците, като процентното й изражение варира от 66 до 71 %: координиране на икономическите и финансовите политики; надзор от страна на ЕС в случаи, когато публични средства се използват за спасяване на финансови институции; наблюдение на дейността на най-важните международни финансови групи; ролята на ЕС на международно равнище при регулиране на финансовите услуги. - Еврото: предоставя ли защита ?
Този въпрос относно ролята на еврото за смекчаване на отрицателните последици от кризата беше поставен във всички държави-членки на Съюза. На равнище двадесет и седемте държави-членки 44 % от европейците считат, че еврото не е смекчило кризата, докато 39 % считат, че то е смекчило ефективно тази криза, 17 % са отговорили, че не знаят. Резултатите наистина показват, че еврото се възприема по много различен начин в различните държави. Подробната таблица (вж. стр. 15 от аналитичното резюме) показва, че 17 държави са дали положителен отговор на въпроса, от които 13 са държави в еврозоната, 3 са държави, които са задължени да го приемат и 1 държава, която е отказала да го приеме. - Предишната национална валута би ли предоставила ли също толкова добра защита, колкото еврото ?
45 % от гражданите на еврозоната дават отрицателен отговор, а 45% – положителен. Тази средна величина крие големи различия между държавите-членки в еврозоната, тъй като в дванадесет от шестнадесетте държави мнозинството не е съгласно с това твърдение.
